Психологът и психотерапевт Мария Чомарова: Отчуждение има и в привидно здрави семейства
Майката трябва да подкрепя облика на бащата, колкото и да му е ядосана
- Г-жо Чомарова, що е то родителско отчуждение и по какъв начин може да го разпознаем?
- Родителското отчуждение е доста релативно разбиране. Родителите, които мислят, че са отчуждени от децата си и те не желаят да отидат при тях, нито да поддържат връзка с тях, считат, че някой ги е отчуждил, респективно другият родител. Всъщност огромният въпрос е дали е по този начин, по какъв начин може да го предотвратим, къде е мястото на обществената система и къде е мястото на психолозите. Фондация “Асоциация Анимус ” ръководи от дълги години Центъра за социална поддръжка в София, където работим с доста случаи на родителско отчуждение и фамилии в спорове. От персонален опит мога да ви кажа, че най-голямата отговорност за родителското отчуждение би трябвало да се поеме от родителя, чието дете е отчуждено. Практиката демонстрира, че в случай че се увеличи потенциалът на този родител по какъв начин да поддържа връзка с детето си, този проблем се преодолява. Насила не могат да се случват нещата, още повече, когато децата са във възраст, когато принудително нищо не става и се получава тъкмо противоположният резултат.
- Родителското отчуждение може ли да се преглежда като форма на домашно принуждение?
- То може да бъде част от другите форми на домашно принуждение. Никога не се случва, в случай че няма и други проблеми. Не би трябвало да се отделя от проблемите на фамилията. То не е синдром, от който хората се разболяват, а плод на връзките сред двама родители.
- Трябва ли да има промени в Семейния кодекс за превъзмогване на родителското отчуждение и при спор сред двамата сътрудници да има и споделени наставнически права?
- Според мен не. Споделеното родителстване е най-хубавото нещо, когато фамилията е дружно. Няма потребност да си психолог, с цел да знаеш, че за развиването на едно дете в актуалния свят е доста скъпо и майката, и бащата да вземат участие интензивно в неговото развъждане, образование, играта и грижите. Нашата организация поддържа и промотира дейното бащинство. Когато фамилиите се разделят, само че запазят положителните си връзки, а преди този момент са имали построена връзка с децата си, се получава едно споделено родителство и от съда. Няма никаква спънка хората да го изискат и то да се присъди. Родителите не престават да се грижат за децата и когато са рационални и слагат родителството преди всичко, а не личните си нарцистични контузии и желанието за борба и доминиране непременно , тогава и децата се развиват обикновено.
Когато родителите са в спор и става въпрос за доминиране и борба, за жалост децата стават жертва и оръжие в тази война. Има блян да се накаже другият родител, да се нарани, в това число и посредством децата, тъй като те са връзката. В другите случаи това се следи и от двете страни. Тогава се получава и войната при кого да останат децата. В такива моменти изкуствено отсъждане на равни наставнически права би било най-вредно за едно дете, което няма да има никакъв интервал на мира.
Дори и да няма споделено родителство, наложително и единият, и другият родител имат присъдени права. Те не постоянно се съблюдават. Понякога деца не се дават на другия родител под всевъзможни предлози.
Сега си представете тези кавги да са ежеседмични. В актуалните психични проучвания към този момент се отхвърля споделеното родителство в доста огромна степен и постоянно при фамилии с неприятна връзка. Тъй като ние в България вървим 20 години обратно във всичко, тази концепция идва на напред във времето в този момент, само че обществената система към момента няма потенциал да прави оценка всяка родителска двойка, която се разделя.
За дребните деца е много важно да са открити на едно място и те да знаят къде е тяхната къща,
да има открит ред и предвидимост. Това удържа тяхната тревога и им оказва помощ в развиването. Когато става въпрос за наставнически права, е значимо да се преценя ползата на детето, а не на родителите. Нашият опит в София демонстрира, че множеството правосъдни сформира се оправят доста добре и при настоящия закон. Те присъждат извънредно разнороден режим на рандеву според от съответните условия.
Когато става въпрос за домашно принуждение, нещата се усложняват извънредно доста. А в случай че има принуждение над дете, изключително подозрения за полово посягане, идва огромният честен въпрос - когато родителят не пуска детето, това по-вредно ли е от риска детето да бъде насилено и да пострада? Това са сериозните случаи, които би трябвало да се вземат решение деликатно и търпеливо.
Големият въпрос е кой в действителност е повода за отчуждението. Нашата процедура демонстрира, че постоянно отговорността за отчуждението е на родителя, който се усеща отчужден.
- Бащите или майките са по-често отчуждени от детето?
- Не може да се каже, че постоянно е бащата или майката. Ако един родител фактически е угрижен за детето си и желае да е с него, няма мощ, която да го отдели. В нашата процедура виждаме огромно разминаване сред заявените стремежи, думите на родителите и държанието им. Те споделят, че доста желаят да бъдат с децата си, само че на процедура саботират дадените им благоприятни условия от обществената система и връзката с децата.
- Защо не съумяват да основат контакта с детето?
- Клиничната картина демонстрира, че част от казуса е некадърност да понесат гнева на детето. Децата се сърдят на родителите си, когато те са разграничени от тях, без значение каква е повода за това. Всички родители знаят, че даже и да отидат на отмора сами, децата ще реагират. Дори и да не го покажат, децата в действителност априори упрекват за всичко родителите си. Независимо какви са аргументите и за какво родителят се е разделил със фамилията, детето е ядосано и яростно на този родител. Той би трябвало да го понесе, разбере и одобри, с цел да развива връзки с детето си. Ако не е кадърен на това, стартира да упреква другия. Не споделям, че не се случва и другият родител да способства за казуса, само че не в него е ключът за връзката с детето. Другата причина е, че хората не знаят по какъв начин да общуват с децата си
- Как се отразява неналичието на контакт с единия родител в живота на едно дете, когато той към този момент се е отделил от фамилията и е почнал нов живот?
- Липсата на единия родител постоянно се отразява отрицателно, разводът също. При случаи на тежко домашно принуждение обаче е по-добре родителите да се разделят и да прекратят насилието посредством по-ограничен режим на контакт, в сравнение с децата да порастват в обстановка, където те самите са жертва.
- Родителското отчуждение единствено при разграничени родители ли се следи, или и в видимо за другите крепко семейство?
- Не единствено при разграничени фамилии и за жалост, това не са редки случаи. Семействата, от които идват двамата родители, са моделите за това какви фамилии ще основат самите те. Разбира се, не всеки път е по този начин. В патриархалното ни общество бащите обичайно са били по-отделени от непосредствените грижи за децата. Винаги се намира една баба, която да застане до майката. Това е проблем. За да се случи интензивно бащинство, би трябвало да се направи място за бащата. Не когато родителите се разделят, а с раждането на детето. Когато това се случи, даже и родителите да се разделят, качеството на връзката с децата им остава. При самотните майки е значимо детето да знае кой е бащата и да има контакт с него. Майката би трябвало да поддържа облика на бащата, колкото и да му е ядосана, не трябва да си разрешава да разрушава имиджа му пред детето, както и противоположното.
- Възможно ли е фигурата на бабата да оказва помощ за отчуждаването на другия родител при към този момент разграничени фамилии?
- Разбира се. Когато някой заеме мястото на сътрудник до майката за развъждане на детето, третият човек става непотребен. Много е мъчно самичък човек да отглежда едно дете. Майката има потребност от сътрудник до себе си и в случай че това не е бащата, някоя от бабите ще заеме тази функционалност. Много е значимо през цялото време бащата да е този, който ще седи до майката, а бабите да имат подкрепяща функционалност в семейството или логистична поддръжка, само че не и в грижите и всекидневните връзки с бебето. Бащата е основен и да помогне на по-голямото дете да преодолее шока от появяването на ново бебе, с цел да може да се оправи с възприятието на ревнивост и злоба.
- Във войната сред родителите най-вече страдат децата. Как може да се преодолеят тези вътрешни спорове?
- Само в случай че овладеем личните си нарцистични пориви и потребности. Ако сме способни да погледнем през очите на детето, ще забележим какъв брой нараняващо е да приказваме срещу другия родител. Правейки това, ние разрушавам част от самото дете. Ако се свържем с любовта си към едно дете, а не с нарцистичното си предпочитание да го използваме в борбата против някогашния си сътрудник, сме намерили пътя към самото дете. Трябва да си дадем сметка, че това е обособен човек. И за негово положително е да му помогнем да намести в мозъка си облиците и на двамата си родители по най-хубав метод.
Александра Николаева,
- Г-жо Чомарова, що е то родителско отчуждение и по какъв начин може да го разпознаем?
- Родителското отчуждение е доста релативно разбиране. Родителите, които мислят, че са отчуждени от децата си и те не желаят да отидат при тях, нито да поддържат връзка с тях, считат, че някой ги е отчуждил, респективно другият родител. Всъщност огромният въпрос е дали е по този начин, по какъв начин може да го предотвратим, къде е мястото на обществената система и къде е мястото на психолозите. Фондация “Асоциация Анимус ” ръководи от дълги години Центъра за социална поддръжка в София, където работим с доста случаи на родителско отчуждение и фамилии в спорове. От персонален опит мога да ви кажа, че най-голямата отговорност за родителското отчуждение би трябвало да се поеме от родителя, чието дете е отчуждено. Практиката демонстрира, че в случай че се увеличи потенциалът на този родител по какъв начин да поддържа връзка с детето си, този проблем се преодолява. Насила не могат да се случват нещата, още повече, когато децата са във възраст, когато принудително нищо не става и се получава тъкмо противоположният резултат.
- Родителското отчуждение може ли да се преглежда като форма на домашно принуждение?
- То може да бъде част от другите форми на домашно принуждение. Никога не се случва, в случай че няма и други проблеми. Не би трябвало да се отделя от проблемите на фамилията. То не е синдром, от който хората се разболяват, а плод на връзките сред двама родители.
- Трябва ли да има промени в Семейния кодекс за превъзмогване на родителското отчуждение и при спор сред двамата сътрудници да има и споделени наставнически права?
- Според мен не. Споделеното родителстване е най-хубавото нещо, когато фамилията е дружно. Няма потребност да си психолог, с цел да знаеш, че за развиването на едно дете в актуалния свят е доста скъпо и майката, и бащата да вземат участие интензивно в неговото развъждане, образование, играта и грижите. Нашата организация поддържа и промотира дейното бащинство. Когато фамилиите се разделят, само че запазят положителните си връзки, а преди този момент са имали построена връзка с децата си, се получава едно споделено родителство и от съда. Няма никаква спънка хората да го изискат и то да се присъди. Родителите не престават да се грижат за децата и когато са рационални и слагат родителството преди всичко, а не личните си нарцистични контузии и желанието за борба и доминиране непременно , тогава и децата се развиват обикновено.
Когато родителите са в спор и става въпрос за доминиране и борба, за жалост децата стават жертва и оръжие в тази война. Има блян да се накаже другият родител, да се нарани, в това число и посредством децата, тъй като те са връзката. В другите случаи това се следи и от двете страни. Тогава се получава и войната при кого да останат децата. В такива моменти изкуствено отсъждане на равни наставнически права би било най-вредно за едно дете, което няма да има никакъв интервал на мира.
Дори и да няма споделено родителство, наложително и единият, и другият родител имат присъдени права. Те не постоянно се съблюдават. Понякога деца не се дават на другия родител под всевъзможни предлози.
Сега си представете тези кавги да са ежеседмични. В актуалните психични проучвания към този момент се отхвърля споделеното родителство в доста огромна степен и постоянно при фамилии с неприятна връзка. Тъй като ние в България вървим 20 години обратно във всичко, тази концепция идва на напред във времето в този момент, само че обществената система към момента няма потенциал да прави оценка всяка родителска двойка, която се разделя.
За дребните деца е много важно да са открити на едно място и те да знаят къде е тяхната къща,
да има открит ред и предвидимост. Това удържа тяхната тревога и им оказва помощ в развиването. Когато става въпрос за наставнически права, е значимо да се преценя ползата на детето, а не на родителите. Нашият опит в София демонстрира, че множеството правосъдни сформира се оправят доста добре и при настоящия закон. Те присъждат извънредно разнороден режим на рандеву според от съответните условия.
Когато става въпрос за домашно принуждение, нещата се усложняват извънредно доста. А в случай че има принуждение над дете, изключително подозрения за полово посягане, идва огромният честен въпрос - когато родителят не пуска детето, това по-вредно ли е от риска детето да бъде насилено и да пострада? Това са сериозните случаи, които би трябвало да се вземат решение деликатно и търпеливо.
Големият въпрос е кой в действителност е повода за отчуждението. Нашата процедура демонстрира, че постоянно отговорността за отчуждението е на родителя, който се усеща отчужден.
- Бащите или майките са по-често отчуждени от детето?
- Не може да се каже, че постоянно е бащата или майката. Ако един родител фактически е угрижен за детето си и желае да е с него, няма мощ, която да го отдели. В нашата процедура виждаме огромно разминаване сред заявените стремежи, думите на родителите и държанието им. Те споделят, че доста желаят да бъдат с децата си, само че на процедура саботират дадените им благоприятни условия от обществената система и връзката с децата.
- Защо не съумяват да основат контакта с детето?
- Клиничната картина демонстрира, че част от казуса е некадърност да понесат гнева на детето. Децата се сърдят на родителите си, когато те са разграничени от тях, без значение каква е повода за това. Всички родители знаят, че даже и да отидат на отмора сами, децата ще реагират. Дори и да не го покажат, децата в действителност априори упрекват за всичко родителите си. Независимо какви са аргументите и за какво родителят се е разделил със фамилията, детето е ядосано и яростно на този родител. Той би трябвало да го понесе, разбере и одобри, с цел да развива връзки с детето си. Ако не е кадърен на това, стартира да упреква другия. Не споделям, че не се случва и другият родител да способства за казуса, само че не в него е ключът за връзката с детето. Другата причина е, че хората не знаят по какъв начин да общуват с децата си
- Как се отразява неналичието на контакт с единия родител в живота на едно дете, когато той към този момент се е отделил от фамилията и е почнал нов живот?
- Липсата на единия родител постоянно се отразява отрицателно, разводът също. При случаи на тежко домашно принуждение обаче е по-добре родителите да се разделят и да прекратят насилието посредством по-ограничен режим на контакт, в сравнение с децата да порастват в обстановка, където те самите са жертва.
- Родителското отчуждение единствено при разграничени родители ли се следи, или и в видимо за другите крепко семейство?
- Не единствено при разграничени фамилии и за жалост, това не са редки случаи. Семействата, от които идват двамата родители, са моделите за това какви фамилии ще основат самите те. Разбира се, не всеки път е по този начин. В патриархалното ни общество бащите обичайно са били по-отделени от непосредствените грижи за децата. Винаги се намира една баба, която да застане до майката. Това е проблем. За да се случи интензивно бащинство, би трябвало да се направи място за бащата. Не когато родителите се разделят, а с раждането на детето. Когато това се случи, даже и родителите да се разделят, качеството на връзката с децата им остава. При самотните майки е значимо детето да знае кой е бащата и да има контакт с него. Майката би трябвало да поддържа облика на бащата, колкото и да му е ядосана, не трябва да си разрешава да разрушава имиджа му пред детето, както и противоположното.
- Възможно ли е фигурата на бабата да оказва помощ за отчуждаването на другия родител при към този момент разграничени фамилии?
- Разбира се. Когато някой заеме мястото на сътрудник до майката за развъждане на детето, третият човек става непотребен. Много е мъчно самичък човек да отглежда едно дете. Майката има потребност от сътрудник до себе си и в случай че това не е бащата, някоя от бабите ще заеме тази функционалност. Много е значимо през цялото време бащата да е този, който ще седи до майката, а бабите да имат подкрепяща функционалност в семейството или логистична поддръжка, само че не и в грижите и всекидневните връзки с бебето. Бащата е основен и да помогне на по-голямото дете да преодолее шока от появяването на ново бебе, с цел да може да се оправи с възприятието на ревнивост и злоба.
- Във войната сред родителите най-вече страдат децата. Как може да се преодолеят тези вътрешни спорове?
- Само в случай че овладеем личните си нарцистични пориви и потребности. Ако сме способни да погледнем през очите на детето, ще забележим какъв брой нараняващо е да приказваме срещу другия родител. Правейки това, ние разрушавам част от самото дете. Ако се свържем с любовта си към едно дете, а не с нарцистичното си предпочитание да го използваме в борбата против някогашния си сътрудник, сме намерили пътя към самото дете. Трябва да си дадем сметка, че това е обособен човек. И за негово положително е да му помогнем да намести в мозъка си облиците и на двамата си родители по най-хубав метод.
Александра Николаева,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ